ВЪРВЯ И СИ МИСЛЯ
Вървя и си мисля ,
че вече не мога ,
като малко момиче
да гледам света .
Дяволито да стрелкам ,
с поглед весел ,
хубавите момчета ,
палавите деца .
Не мога влюбена ,
да изляза вечер ,
на среща с любимо момче .
Да вдишвам уханен ,
цвят на люляк ,
да ме целуват жарки устни
и да ме милват ,
тръпнещи ръце .
Отмина в небитието ,
младостта прекрасна .
Животът тече ,
вече съм дама ,
с всичко произхождащо от това .
Но защо е толкова ярък спомена ?
Ясно, сърцето не остарява ,
то остава да живее в младостта .
