НА ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ
Имам в живота си невероятна година .
Светът блести с чудни багри .
Дърветата пеят заедно с птичките .
Дъждовните капки са сребърни .
Въздухът ухае на цъфнала липа.
Аз съм безгрижна, млада и влюбена .
Момчето до мен е принцът ,
от приказките , когото чаках .
Влюбен е в мен , обича ме безкрайно
- до живот !
Това съм писала аз на 19 години .
Сигурно е било така .
Принцът отдавна си е отишъл .
До мен има друг ,
който и след четиридесет години е с мен .
Всичко останало е даже по красиво ,
защото очите ми умеят да виждат
КРАСОТАТА .