ВЪЛНУВАМ СЕ СЪМНЯВАМ СЕ ГРЕША
ЗАПИСВАМ ГО В СТИХОВЕ , ОСТАВЯМ ГО НА ХОРАТА ,
ЗА ДА ИМ СПЕСТЯ ВРЕМЕ И РАЗОЧАРОВАНИЕ .
ДА НОСЯТ ЛЕКО КРЪСТА ВЪРХУ ПЛЕЩИТЕ СИ
АЗ МИСЛЯ И ЖИВЕЯ СПОРЕД ВОЛЯТА СИ
ИЗПОВЕД
Любовната мъка далече остана .
Стремежът ми към любов отлетя .
Остана ми дарът от ГОСПОДА
който е с мен и сега .
Какво да се прави ,
така било писано ,
на грешното ми чело .
Останаха стиховете недописани
и новите , които редя .
Остана стремежът ми към висините .
Остана ми свободният дух
и онази неутолима жажда -
да върша добро .
Остана ми още тялото ,
което остарява с дни
и трябва да се грижа за него ,
за да остави
перото ми да твори !
