ЛУДОСТ НЯКАКВА

                  ЛУДОСТ НЯКАКВА

Възможно ли е ,
в края на двадесети век ,
да си винаги в главата ми ?
На работа съм с теб ,
чертая , ти ми 
водиш ръката .
Смятам с теб , 
ти ме поправяш ,
когато греша .
В къщи готвя ,
ти си с мен .
Пера  и чистя ,
разговарям с теб .
Чета ли книга ,
заедно я четем .
Говорим за това ,
което пише там .
Лягам си , главата ми 
пълна с мисли за теб .
В съня си не те виждам ,
но те чувствам до мен .
Събуждам се с теб ,
гримирам се с теб .
Тръгвам на работа 
и се връщам с теб .
Лудост някаква .
Близо до теб ,
всичко изчезва .
Заравям го  дълбоко ,
за да не изплава
само от дълбините ,
нечакано и незвано .
Защо ?