КОГАТО СЕ РАЗДЕЛЯШ С ЕДНА ИЛЮЗИЯ
Когато се разделяш с една илюзия,
красива като пролетта ,
и куха като млада кокетка,
оглеждаш се плахо,
за да не видят,
какво се случва с теб.
Отхвърляш я като паяжина,
омотала те от всички страни.
Трудно е да скриеш следите,
Гнусно е ,мъчиш се
всичко да заличиш.
Илюзията е време загубено,
подир гонене на мираж.
Времето ни е премерено,
как ще го използваме ,
зависи само от нас!
