СБОГУВАНЕ С ИЛЮЗИЯТА
Рисувах овразът ти в стихове .
Бях влюбена във тебе до плуд .
Очите ти от кехлибар и звездна нощ ,
ме хвърляха във трепетна възбуда .
Понякога , безумно устремена ,
си шепнех тихо , ти си мой
и в сънища безкрайни ,
причудливи , прегръщах те и
те целувах в зной .
Най - нежни стихове ти посветих .
Бях преданна в делата и в мечтите .
С нищичко не ми отвърна ти .
Остана горе , там във висините .
Виновна ли съм ,че така реши ?
Че не видя в мен любима ?
Край туй което ти дарих ,
ти с безразличие отмина .
Отива си от мене младостта ,
а с нея свежестта и красотата ,
но в стиховете дето ги редя ,
оставам вечна , влюбена , крилата .
